Личният бранд работи

Единственият израз в професионалния живот, който гарантирано ще накара всеки да настръхне, дори повече отколкото от „работата в мрежа“, би трябвало да е „личният бранд“. Подобно на работата в мрежа личният бранд е нещо, което ни се казва, че трябва да култивираме. Но повечето от нас не го правят, защото се притесняват, пише за Financial Times Вив Гроскоп, автор на „Как да владеем аудиторията: Жените и изкуството на брилянтната реч“.

Изпускаме ли някакъв трик? Тъй като икономиката и работните тенденции се променят, изкушаващо е да мислим, че професионалното преобразяване може да е билетът. LinkedIn (мрежата за кариерно развитие – бел. прев.) е пълна с това: „Подобрете личното си брандиране.“ „Спечелете аудитория, като споделите преживяване.“ „Оптимизирайте присъствието си в LinkedIn.“ Много от съветите обаче са или очевидни, или трудоемки.

Може би самата дума „бранд“ се нуждае от ребрандиране. Когато хората говорят за мъглявия термин „личен бранд“, те всъщност говорят за две различни неща: (а) професионална репутация и (б) видимост.

Видимостта е свързана с това какво изглежда, че правите и как се изразявате. Репутацията е свързана с това, което всъщност правите и въздействието, което то оказва. Можете да фалшифицирате бранда до известна степен, но не можете да фалшифицирате професионалната си репутация.

Репутацията се изгражда около упражняването на вашите ценности и се гради разговор след разговор, проект след проект. Репутацията включва тежък труд и упоритост. Преобразяването на бранда може да се купи, но дългосрочното изграждане на репутация е безценно.

Видимостта, от друга страна, или липсата й, се превръща в изявление за това къде се вписвате. Част от старата гвардия ли сте или принадлежите към новата? Революционер ли сте или традиционалист? Отговорът не е очевиден. В някои индустрии да сте „най-добре пазена тайна“ е ценно: точните хора знаят кой си и какво правиш. Да се ​​„брандирате“ би било грешка. В други индустрии си струва да се рекламирате. Трябва да направите разумна оценка на нормите във вашата индустрия и къде искате да се вместите в тях.

Ако решите, че „видимостта“ е това, което търсите, тогава имате лесна задача, макар и натоварена. Най-бързото решение? Увеличете ангажираността си в социалните мрежи. Определете фиксиран, редовен пояс, където можете да бъдете намерени, независимо дали е 60-секундно видео два пъти седмично или ежедневна публикация. Този ангажимент трябва да бъде управляем и да е нещо, което искате да продължавате да правите. Честотата и автентичността са по-важни от внимателно планираното съвършенство. Спестете си това планирано в името на реалната кариера.

Най-вече обаче помислете защо го правите. Какъв е смисълът? Ако нямате ясна цел в ума си, значи си губите времето. Възможните цели могат да бъдат: използване на социални медии за работа в мрежа, вместо да посещавате много събития лице в лице; желанието да бъдете по-видими, за да видите каква разлика, ако изобщо, прави това в кариерата ви; разгласяване на името ви, защото може да искате да потърсите професионална промяна. Продължавайте да наблюдавате резултатите и да нагаждате усилията си според тях. Продължавайте да се питате: „Какъв резултат се опитвам да постигна? Сработва ли?"

Има ли други трикове за видимост? Изявете желание да председателствате и да се изказвате. Бъдете човекът, който държи реч, когато колега има рожден ден, дори срещата да е виртуална. Организирайте мини-конференция за вашия отдел, където всеки изнася двуминутна импровизирана презентация на тема „Какво никой не знае за моята работа“. Да се ​​поставите на линия по някакъв начин и да поемете риск е по-полезна видимост, отколкото да настоявате да имате най-голямата снимка в бюлетина на компанията.

Често виждам хора да прегръщат идеята за „брандиране“, защото смятат, че това ще им помогне да избегнат всички неприятни неща в работата като преговори, разочарование, неразбиране и провал. Но тези неща са неизбежни, независимо колко силен е вашият „личен бранд“. Вместо това култивирайте следната максима: „Научете хората как да се отнасят с вас.“

Повечето от нас имат нужда да развият способността да поставят граници – за себе си и за другите – повече отколкото се нуждаем да бъдем „бранд“. Но на всяка цена бъдете бранд, ако трябва. Бихте могли да си спестите време и енергия, като идентифицирате случаите, в които би имало значение, ако казвате „не“ по-често – и в които „да“ може да промени всичко. Откъде да започнете? Вземете решение дали да се тревожите или не, ако нямате личен бранд. И след това се придържайте здраво към това решение.